Кървавият геноцид в Руанда започва през 1994 г. след изтеглянето на миротворците на ООН от Руанда.

Според оценките, само за няколко седмици жертва на геноцида от 1994 година стават 800 000 души, или 77% от всички жители на Руанда, които са от племето тутси.

Геноцидът в Руанда е смятан за едно от най-зверските престъпления, основани на етническа омраза, в света през 20. век. В него две екстремистки бойни групи на хуту – един от трите местни народа в Руанда, избиват над 800 000 души с произход тутси или умерени хуту. Групите се наричат Интерахамве и Импузамугамби. Те са подкрепяни от тогавашното руандийско правителство въоръжени формации. С мачетета, брадви, копия и сопи извършват масови кланета и пребиват до смърт, подбирайки жертвите си на етническа основа.

Решението на лидерите хуту да решат окончателно „проблема тутси“ е взето в началото на 90-те години. Клането е грижливо подготвено с пропагандна кампания, в която тутси са наричани в предавания по радиото „хлебарки и червеи“. Изготвени са черни списъци с имената на представители на тутси и хуту, които са против правителството и трябва да бъдат избити. Сигнал за започване на клането става свалянето с ракета на самолета, в който летят президентът Жувенал Хабиаримана и бурундийският му колега Сиприен Нтариамира на 6 април 1994 г. Убийствата продължават до юли, когато Патриотичният фронт на Руанда постепенно установява контрол над страната.

За мнозина геноцидът в Руанда се откроява като исторически значителен не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който западните страни реагират, или по-точно не реагират, на зверствата. Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните медии, показващо мащаба на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от т.нар. развит свят отказват да се намесят.