На 23 август 1963 г. тълпа, надхвърляща 250 000 души – участници в поход в подкрепа на гарантиращи равни права на всички американци закони – се събира във Вашингтон, окръг Кълъмбия и стига до Капитолия. Начело на този Поход към Вашингтон е Мартин Лутър Кинг. Същия ден на стъпалата на Мемориала на Линкълн д-р Кинг държи реч, по-късно известна като „Имам една мечта”. Този поход, при който няма случаи на насилие, е най-масовото събиране на чернокожи и бели в столицата.
Година по-късно, през 1964 г., е приет Закон за гражданските права. Това не е първият американски закон за граждански права, но е най-задълбоченият и най-ефективният от тези закони. Той гарантира равни права при жилищното настаняване, ползването на обществени сгради и съоръжения, при гласуването и за държавните училища. Всеки подлежи на безпристрастно изслушване от съда и безпристрастно гледане на делото му с участието на съдебни заседатели. Комисия за гражданските права ще осигури прилагането на тези закони. В този миг Мартин Лутър Кинг и хиляди други хора разбират, че борбата им не е отишла напразно. Същата година Мартин Лутър Кинг получава Нобеловата награда за мир.
През 1968 г. Мартин Лутър Кинг е убит, докато ръководи стачка на работници в Мемфис, щата Тенеси.
Видео: I have a dream Martin Luther King and the March on Washington
Смъртта на Мартин Лутър Кинг не блокира Движението за граждански права. На 20 януари 1986 г. в различни градове в цялата страна хората официално празнуват първия Ден на Мартин Лутър Кинг – единственият национален празник в памет на афроамериканец. Конгресмени и граждани подписват петиция до Президента с искането 15 януари, рожденият ден на Мартин Лутър Кинг, да бъде обявен за национален празник. Така 15 януари е отбелязван като национален празник в продължение на много години в 27 щата, както и в столицата Вашингтон, докато накрая през 1986 г. президентът Роналд Рейгън не постановява рожденият ден на д-р Мартин Лутер Кинг да се отбелязва като официален празник на третия понеделник от месец януари.
