Такава е съдбата на момичетата

 

  1. Тема: Равни права за жените и мъжете
  2. Подходяща за час по: География и икономика, 9 клас, История, 10 клас, Етика и Право, 10 клас, Философия, 11 клас, Свят и личност, 12 клас, Час на класа
  3. Цели: Учениците разбират реалните измерения и практически проявления на съществуващото неравенство между половете в други общности по света.
  4. Очаквани резултати: Учениците упражняват културна толерантност в контекста на равенство между мъжете и жените.

 

ВЪВЕЖДАЩ ТЕКСТ

 Такава е съдбата на момичетата

По статията на Мери Джордан, Вашингтон Пост, 13/12/2008

В меката светлина на залеза, леглото на морето се е разляло открай докрай. Йотсна Патадия е сама – тя често е сама. В колибата Йотсна готви картофи на открит огън.

От октомври до май Йотсна, която е на 15 години, работи на солниците в западна Индия, където семейството й добива сол. Двамата по-малки братя на Йотсна остават у дома, в село Карагхода, където кипи живот.

„По-лесно е да бъдеш момче”, казва Йотсна, която е принудена да спре да ходи на училище на 10 години, за да помага на родителите си. „Момчетата могат да ходят на училище”.

Майката на Йотсна казва, че не е могла да изпрати и трите си деца да учат, затова е решила да лиши дъщеря си и да я изпрати на работа. Това е често срещана история в голяма част от развиващия се свят и особено в южна Азия. В Индия половината от момичетата на 15 или повече години са неграмотни, което е два пъти повече от момчетата. Милиони момичета спират да ходят на училище, защото семействата им искат те да работят.

„Съжалявам, че животът й е толкова тежък”, казва майката на Йотсна Ранджаберн Патадия, на 35 години.  „Но това е съдбата на момичетата. Това беше и моята съдба.”

За разлика от своята майка, която никога не е ходила на училище, Йотсна е посещавала учебни занятия няколко години, благодарение на усилията на правителството да образова всички деца.

„Момчетата имат повече възможности”, казва Йотсна. Тя отбелязва, че са й забранили да тича и играе, защото е твърде голяма, но казва, че на момчетата на нейната възраст все още е разрешено да играят.

„Искам да уча”, казва Йотсна, чието име означава „лунна светлина”. Тя казва, че хората говорят за момичетата, които ходят на училище, че твърде много излизат навън. Но ако имаше образование, тя казва развълнувано „Бих говорила пред 50, дори пред 100 човека!”.

И днес, в някои части на Индия, на всеки 10 момчета се раждат 8 момичета, тъй като семействата не искат да имат момичета. Начинът на мислене от столетия насам е такъв, че се цени повече момчето в семейството, отколкото момичето. Момчето носи фамилията, то наследява земята, а момичето се омъжва и отива в друго семейство.

В това общество мъжете са тези, които взимат решенията, те казват на жените и сестрите си какво да сготвят и дори кога да излязат от вкъщи. Много по-вероятно е момичетата да умрат преди да стигнат 5 годишна възраст, защото оскъдната храна или лекарствата се разпределят първо на техните братя.

„Конституцията казва, че мъжете и жените са равни, но обществото казва, че не са.”, твърди Вина Падия, програмен директор на международната организация за помощ КЕЪР.

Адаптирано от http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/12/12/AR2008121204265.html?sid=ST2008121204461

 

 

 

Задача: Историята на Йотсна

Време: 20 мин.

Необходими материали: Въвеждащ текст „Такава е съдбата на момичетата”

Работа с целия клас

Прочетете историята на Йотсна и дискутирайте с класа.

Примерни въпроси за дискусия:

-          Кога започва да се проявява неравенството между половете, според разказаната история?

-          Защо Йотсна не ходи на училище?

-          Какво е отношението на семейството й към нея?

-          Защо мислите, че майката казва „такава е съдбата на момичетата”? Наистина ли вярва в това?

-          Каква е ролята на обществото в утвърждаване на неравенството между мъжете и жените?

-          Как бихте постъпили вие,  ако сте на мястото на семейството – помислете за това, че реакциите на другите хора в селото могат да се отразят негативно на вашата дъщеря, например, те биха я обиждали или не биха говорили с нея.

 

Задача: С респект към културата, с грижа към хората – трудното решение за експерта

Време: 15 мин.

Необходими материали: Въвеждащ текст „Такава е съдбата на момичетата”

Работа в групи

След като учениците са се запознали и са дискутирали историята на Йотсна, им предложете да влязат в ролята на експерти от Министерство на образованието за осигуряване на съвети в сферата на образованието. Целта е да се опитат да убедят семейството, че момичето трябва да продължи образованието си. Нека учениците имат предвид, че трябва да покажат и уважение към местните традиции, защото именно уважението към културата и ценностите на другите общности е основен подход при осигуряване на каквато и да е помощ. Нека децата да имат предвид въпроси като:

-          Как бихте подходили, за да сте убедителни?

-          Посочете с кого вие бихте работили в малката общност с цел даване на по-големи права на жените.

-          Мислите ли, че работа само на високо ниво – с правителството, би била достатъчна?

-          Мислите ли, че трябва да се променят нагласите и отношението към момичетата и жените? Кога такава промяна ще бъде трайна?

-          Можем ли да кажем, че културата и традициите са нещо динамично и променящо се?

Публикувано в Гимназиална, Цел 3: Да гарантираме, че жените имат равни права с мъжете с етикети , . Постоянна връзка.

Коментарите са забранени.