Глобализация

Глобализация

Глобализацията е сложен процес обхващащ икономическите, социални, технически, политически и културни взаимоотношения между отделните страни, организации и хора. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата1. Тези процеси постоянно нарастват и се засилват през последните десетилетия, скъсявайки разстоянията в световен мащаб и премахвайки политически, икономически и културни граници.

• В икономическата сфера глобализацията се изразява главно в свободното движение на капитали и стоки. Това води до либерализиране на финансовите пазари и падане на редица ограничения в международната търговия, което създава както предпоставки за стимулиране на някои национални икономики, така и до негативни последици за други. Все по-глобалната търговия довежда до създаването на международни организации като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка, Световна търговска организация (СТО) и др., които да регулират на международно ниво аспектите на търговията, които е трудно да бъдат регулирани от държавите.
• В обществената сфера глобализацията води до промяна на начина на общуване между хората. Традиционните канали за комуникация се заместват с нови, като например социалните мрежи. Тук също се наблюдава скъсяване на дистанциите и растяща достъпност до евтини и лесни начини за комуникация, улеснени от новите технологии. Променят се също взаимоотношенията свързани с работа, консумация и тн. Засилват се феномени като аутсорсинга, работата от разстояние, пазаруването от разстояние и тн. По този начин ежедневният живот на милиарди хора се повлиява от процесите на глобализацията.
• В сферата на опазването на околната среда глобализацията е сочена и като виновник за редица проблеми, и като помощник за разрешаването на редица други. От една страна тя води до свърхексплоатация на природни ресурси и до размиване на отговорността и контрола над опазването им, от друга дава възможност за обединяване на усилията за разрешаване на общозначими проблеми като озоновата дупка, замърсяването на водите, изсичането на горите и др.
• В сферата на образованието глобализацията играе по-скоро положителна роля, тъй като улеснява циркулирането и достъпа до информация, позволява обмяната на опит между различните страни, спомага за разширяването на мирогледа, повишаването на качеството на образователните услуги като цяло и др.

Процеса на глобализация, като цяло, остава противоречив. Особено остър е дебатът по отношение на влиянието му върху по-силно и по-слабо развитите страни. Според Румина Вълкова (2010) „Ползите за развиващите се страни се изразяват във възможността за ползване на постиженията на развитите страни, достъпът до чужди пазари, снабдяването със стоки, които националното стопанство не може да произвежда, нова организация на производството, осигуряване на работни места и др. За развитите страни ползите могат да бъдат намиране на изгодни условия за производство, изнасянето на стоки с по-ниско качество, възможност свободно да се трансферира капитал и др. Загубите, които търпят развиващите се страни от глобализацията са свързани със силната конкуренция за националното производство; отпускането на заеми от страна на международните институции става срещу неизгодни за тях условия; развитите страни налагат едностранни мерки за внасяните от по-бедните държави стоки; в този процес е неизбежно пренасянето на редица негативни процеси, като икономическа или финансова криза, болестни епидемии и др. Развитите страни също усещат негативно влияние от глобализацията. Загубите за тях са например, закриване на части от националното производство. Като цяло проблемите, които възникват са свързани с факта, че отделните общества имат различно развита икономика и производство и съществуват несъответствия в демографския ръст на населението; екологични проблеми; понякога институционалното развитие изпреварва икономическото и това би могло да води до загуби и др.“2
Международната общност, вече няколко десетилетия, активно се ангажира с проблемите на глобализацията и ограничаването на негативните последици от нея. Основоположен документ в това отношение е Декларацията от Рио де Жанейро за околната среда и развитието (Декларацията от Рио) от 1992г., която очертава основните насоки на “Дневен ред 21 век” – обстоен план за действие, приет от 178 правителства, включително и от правителството на България.
Друг пример за акцентиране върху устойчивото развитие и отговорното използване на природните ресурси е плана за изпълнение приет по време на Световната среща за устойчиво развитие World Summit on Sustainable Development в Йоханесбург, през 2002 г., в края на която е приет план за изпълнение с акцент върху публично-частното партньорство.