Етичен туризъм

За „етичен туризъм“ говорим, когато човек смята да пътува до, или пък развива туризъм  в места, където етичните въпроси, като социална справедливост, права на човека, хуманно отношение към животните или околната среда, са основна движеща сила. Етичен туризъм е насочен към насърчаване както на потребителите, така и на индустрията, да избягват дейности, които допринасят или поддържат отрицателни по отношение на етиката практики.

При развитието на устойчив и етичен туризъм трябва да се спазват следните принципи:

 Хармония с местната култура: архитектурата на туристическите обекти (хотели, ресторанти, заведения за развлечение и др.) трябва да бъде съгласувана с местния стил и традиции и видът им да не нарушава естетиката на мястото с неуместна ексцентричност. Имиджът на обекта задължително трябва да бъде съобразен с разбиранията на местното население, а туристическите атракции и развлечения да не обиждат и да не нарушават ценностите на хората.

ПРИМЕР: собственичката на хотел „Тома” в Сливен е разказала историята на всяка стая от къщата, построена в средата на ХІХ в., а на православни празници поставя на леглата на гостите си разказ за светеца, легенда или традиционни практики на празника. И обратното: нарушаване хармонията с местната култура е построяването на голямо модерно казино, което може да създаде работни места, но хората в околността да не харесват влиянието му върху местната младеж, шума и поведението на посетителите.

Влияние върху местното население: обектът трябва да осигурява работни места, справедливо заплащане и безопасни условия на труд за местните хора. Устойчивият и етичен  туризъм поощрява използването на местни стоки и услуги и по този начин допринася за местното икономическо развитие, предоставя нови възможности за обогатяване на престоя и мотивира ангажимента на общността в туристическия процес. Често обаче хотели и други туристически обекти злоупотребяват с високата безработица в района и не се стараят да осигурят достойни условия на работа на своите служители.

Влияние върху околната среда: преработване на отпадъците от туристическата индустрия, разделно събиране и компостиране; икономия на енергия и вода, използване алтернативни енергийни източници (най-често слънчеви батерии); естествено наторяване, отглеждане на местни сортове, предлагане на храни с продукти местно производство; сътрудничество с екологични организации, дирекции на национални и природни паркове и др.

Не навсякъде има условия за рециклиране на отпадъци, но всеки туристически обект може да отдели специално внимание доколко посетителите замърсяват околността и да популяризира отговорно поведение сред природата. Все по-често в туристическите обекти се промотира да не се експлоатират ценни ресурси чрез излишно осветление, ежедневно пране на кърпи и спално бельо и др.

Опазване на биоразнообразието: предоставяне на достатъчно информация в туристическия обект относно природата, разнообразието от видове и защитените територии. Във всеки туристически обект може да бъде обособен информационен кът, където посетителите да се запознаят със защитените територии в околността, редки и застрашени растителни и животински видове, препоръки за екологосъобразно и отговорно поведение към природата. Персоналът в етичен туристически обект трябва да може да отговори кои видове са характерни и кои са защитени в техния район. Често обаче се наблюдава не само липса на подобна информация, но се предлагат местни застрашени видове като сувенири, деликатеси и билки. Много растителни и животински видове, включително в България, са защитени от закона, но продължават да се използват в отвари, върху чинии и над камини.

Алтернативен транспорт: предоставяне на възможност да се стигне до обекта по природосъобразен начин от възможно най-далечната точка. Понякога полетът или пътуването с кола са неизбежни, но туристическият обект може да използва всяка възможност за алтернативно придвижване и по този начин да помогне значително за опазването на природата: велосипеди под наем, добре маркирани горски пътеки и местни гидове и др.

Туроператорите, предлагащи солидарни пътешествия, на свой ред следва да изпълняват конкретни ангажименти към ресурса, чрез който се реализира туристическият продукт. Съществуват международно приети критерии установени от практиката и свързани с различни аспекти от работата на туроператорите, които включват ангажименти към клиентите, персонала, търговските партньори и местни доставчици на стоки и услуги, спрямо посещаваните места и опазването на застрашени райони.

Ангажиментите спрямо клиентите са насочени към предлагане на тематични пътувания, с цел опознаване и оценяване на местната природа и култура; издаване на специфичен по дизайн и материали каталог за своите продукти; обявяване на принципите на етика на пътуването на първата страница на каталога с разяснения за мисията и философията на фирмата; снабдяване на клиентите преди началото на пътуването с досие с подробна информация за посещавания район и правилата за поведение (социална обстановка, околна среда, обичаи и нрави); раздаване на клиентите преди заминаването на кодекс и етична харта, които обединяват съвети и препоръки за поведението по време на пътуването; осигуряване на точна информация в описанието на маршрута; насърчаване на клиентите да правят дарения за проекти по консервация и местно развитие.

Ангажиментите на ниво фирма и спрямо персонала се превръщат в практика посредством изготвяне стратегия на фирмата с екологосъобразно и социалносъобразно управление – рециклиране на брошури, условия на труд, обучение, заплати.  Извръшването на одит на фирмата трябва да бъде от външни експерти, които да оценят прилагането на стратегията и да я актуализират, както и да се анализират постиженията, изминатият път и разликата между първоначалните цели и постигнатите резултати. Прилагането на принципите на солидарият и етичен туризъм може да стане посредством организиране на вътрешнофирмени курсове за обучение на персонала и  улесняване на достъпа на служителите до съществуващите програми и курсове за обучение. Условията на работа на персонала могат да бъдат подобрени чрез изработване на харта на фирмата, която определя работното време, равнището на заплатите, материалните придобивки, дяловите участия, участие в разпределянето на печалбата, предоставяне на служителите възможност да предават своите познания на местните партньори. Добра практика е присъединяването към международни сдружения или вериги (например TIES[2], Forum Anders Reisen, ECEAT[3]) и участие в процес на сертифициране (например инициативата на UNEP[4] за туроператорите), подписване на харта за устойчив туризъм (например Europark).

Ангажиментите спрямо търговските партньори и местни доставчици обхващат: даване на приоритет на услуги, организирани и управлявани от местни хора (транспорт, придружаване, настаняване); полагане на усилия в рамките на възможното за закупуване на продукти на място и подпомагане на местната икономика; разпространение на хартата и кодексите за поведение сред местните партньори и практическа помощ за тях; участие в обучението на доставчиците, включително покана за стаж в туроператорска фирма от изпращаща страна; техническа помощ за местните доставчици – отделяне на време и консултиране на терен с цел подпомагане появата на нови продукти и нови дестинации; окуражаване на местните доставчици за постигане на финансова независимост до създаване на собствено предприятие и ограничаване на практиката на наемането им като служители; предпочитане към местни партньори, които споделят същите ценности и подпомагане на формирането на подобни партньори; провеждане на партньорски дейности тип “джойнт венчър” с местни оператори, чрез участие в създаването на микро предприятия (например екохотели) под формата на дялово участие, акционерно участие, съфинансиране, лични инвестиции; насърчаване на екологосъобразно и социалносъобразно управление на приемащите структури, като се предпочитат места за настаняване спазващи критериите за екохотели – използване на възобновяеми енергийни източници, рециклиране, обработка на отпадъците, съобразяване на архитектурата с пейзажа, наемане на местен персонал, закупуване на местни продукти; участие или организиране на набиране на средства за поддръжка на проекти за развитие и подобряване на положението на местното население.

Ангажиментите спрямо посещаваните места и опазването на застрашени райони са насочени към създаване на политика на минимално въздействие чрез спазване на местните правила (туристически и природозащитни режими на защитените територии, кодекс на посещение в селата и т. н.) и запознаване на клиентите с тези правила; предпочитане на използването на немоторизиран и незамърсяващ транспорт винаги, когато е възможно; осигуряване на специализирани и компетентни водачи с добри познания за природата, биоразнообразието, посещаваната страна и район, социалните и политическите им характеристики, за да се улесни опознаването и оценяването на природните и културни обекти; гаранции, че размерът на групите и поведението на посетителите позволяват наблюдение на животните без да ги обезпокояват; организиране на инициативи с широко участие (екодоброволци, пътувания за научни изследвания, проекти за реставрация и рекултивация, контрол и мониторинг и т. н.); официално договаряне за ангажиментите с ръководствата на защитените територии, местните общности и обединенията на доставчиците от дадена дестинация; участие в набирането на средства патронаж, пряко финансиране или насърчаване на дарения от клиенти за подпомагане на дейности по консервация и опазване на природата; бойкот на определени дестинации, придобили медийна популярност, но които не отговарят на етичните критерии, що се отнася до поемните способности и участието на местното население в екотуризма; присъединяване към национални природозащитни организации, активно членство в местни природозащитни НПО в посещаваните страни.

Според Норберт Зуханек[5] обаче, „невъзпрепятствано растат три опасни за природата и социалната и икономическа ситуация в развиващите се страни туристически тенденции“, или именно, тенденцията към все по-чести пътувания на дълги разстояния, все повече All-inclusive-пътувания и все повече круизни пътувания.

[1] По данни на Асоциация на парковете в България и дирекцията на природен парк „Странджа”

[2] Международна екотуристическа общност

[3] Европейски център за екологичен и аграрен туризъм

[4] Програма за околната среда на ООН

[5] Норберт Зуханек, Тъмните страни на глобализирания туризъм. Към екологичните, икономически и социални рискове на международния туризъм; в: Политика и съвремие 47/2001, стр. 32