21.03.2016 Интервю с българските посланици на добра воля на Европейската година за развитие 2015
В рамките на Европейската година за развитие (ЕГР2015) обществени личности от всички държави членки на ЕС се включиха в инициативата „Посланици на добра воля на ЕГР2015” и дадоха интервюта, посветени на успехите и предизвикателствата на Европейската година за развитие. Техните послания бяха включени във видео материал, излъчен по време на Закриващата конференция за Европейската година за развитие на 9 декември 2015 г. гр. Люксембург. По покана на Дипломатическия институт български посланици на добра воля станаха г-н Даниел Митов – министър на външните работи на Република България, и г-н Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет. Двете интервюта могат да бъдат гледани на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=YWsUfCcd18Y иhttps://www.youtube.com/watch?v=ttul589Za2k.
Даниел Митов:
Програмата в България за отбелязване на Европейската година за развитие беше изключително богата и в нея се включиха неправителствени организации, както и студенти и ученици. Смеем да твърдим, че има голям интерес, като много от инициативите са вече реализирани. През месец април беше организиран конкурс за есе, който изпрати четирима млади българи в Брюксел, така че да могат съвместно с Европейската комисия и с Европейската служба за външна дейност да обсъдят предизвикателствата пред Европейската година за развитие и, разбира се, начините, по които младите хора биха могли да участват в този дебат.
Пламен Карталов:
Самото мото на Европейската година за развитие – „Нашият свят. Нашето достойнство. Нашето бъдеще“, се фокусира върху ценностната система на един нов вид хуманизъм и нов вид солидарност. Това е особено важно, защото авторитетът на България в този контекст е особено актуален днес. По тази причина мога да споделя, че България не е била чужда на това мото и на този оптимизъм в развитието на Европа и въобще на целия глобален свят. По тази причина у нас се създадоха много начинания, свързани с тази Европейска година за развитие – конференции, семинари, различни тематични срещи. Медиите много добре отразяваха всичко това. Но главното беше да се информира българинът, за да бъде част от този глобален, европейски свят, свързан с тази солидарност и това разбиране на проблема – нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще.
Какви са крайните резултати, постигнати в България?
Даниел Митов:
Когато говорим за крайни резултати, трябва да си даваме сметка, че ние тепърва започваме много усилена кампания в посока на това гражданите да застанат зад рационално много добре насочени политики по отношение на развитието. Но, така или иначе, впечатляващо е участието на младите хора. Младият човек е модерен човек. Той е пълен с енергия, пълен с желание да променя света около себе си. Kакто собствения си живот, така и света около себе си. Пълен е и със съпричастие към проблемите на околния свят, липсата на равнопоставеност, липсата на достъп до образование и здравеопазване в някои държави. И тук трябва да кажем следното: постепенно започва да се осъзнава необходимостта от това политиките за развитие да бъдат много добре насочени поради простата причина, че обвързаността между, да речем, инфраструктурното развитие и развитието на институционалната среда, е дълбоко. Винаги едното е обвързано с другото, за да се осигури устойчивост. И това естествено е свързано с проблемите на миграцията и с потвърждаването на държавността, особено в сегашния момент, в който виждаме провалена държавност в много сериозна близост до границите на Европейския съюз. Много по-устойчиво е да се опитваме да работим с нашите съседи и приятели по отношение на това да създадем устойчива среда – и икономическа, и политическа, така че техните граждани да могат да консумират ползите от това и да мислят по-малко как да търсят по-добри възможности за себе си и семействата си в други държави.
Пламен Карталов:
Крайните резултати, съответстват на целите, които се реализираха. Благодарение на тази амбиция българският народ успя да бъде ангажиран към този проблем. И е радостно, че и правителствените, и неправителствените организации имаха много положитително отношение на съпричастност да се развие този активен проблем в широта и в спектър на цялостно покриване на всичките цели.
Какво беше най-изключително според Вас? А най-вълнуващо?
Даниел Митов:
Мисля, че това което стана ясно, е, че все повече хора разбират важността на политиките за развитие и освен младите хора, които споменах, и бизнесът започва да вижда ползите от по-активното си участие в рамките на мерките, които се предприемат по отношение на политиката за развитие. Също така и неправителствените организации имат много по-активно участие, институциите взаимодействат много повече с неправителствения сектор.
Пламен Карталов:
Ежедневието е такова, че всеки ден може да бъде много вълнуващ и много дързък за изпълнението на една такава мисия. Но отварянето на хората с един много по-широк подход към решаването на проблемите е най-интересното и ангажиращото в този контекст. Затова мисля, че изключителна е именно тази посока на ангажиране, на приобщаване и на решаване на проблемите не само в личностен план – да решава всяка нация, всеки народ своите вътрешни проблеми, но и да се отвори с един много по-широк подход към онези, които имат да решават проблеми.
Какви предизвикателства ще донесе бъдещето според Вас?
Даниел Митов:
Предизвикателствата са много. Най-главното от тях е как стандартите и целите, които са заложени в политиката за развитие, да бъдат приложени във всички държави, в максимален брой държави. Това е голямото предизвикателство, както пред нас като държава, така и на европейско ниво. И тук отново ще кажа, че е много важно да се осъзнаят предизвикателствата в пълния им обем, т.е. да не се отделя внимание само на развитието по отношение на достъп до образование и здравеопазване или развитие на инфраструктура, но и на институционалното развитие, което да запази постиженията в тези сфери такова, каквото е, и да ги развива, а не в един момент всичко постигнато да бъде разрушено по една или друга причина.
Пламен Карталов:
Днес бъдещето е изправено пред големите предизвикателства на настоящето. Не само грижата на по-богатите към по-бедните и справянето с бедността, но и проблемите на човешкото преселение са нещо ново и неочаквано за европейците. Да не говорим за околната среда и грижата за екологичните проблеми. Всичко това е едно особено предизвикателство в този триумвират за решаване на проблемите от не само национален, но и от европейски, световен и глобален мащаб.
Източник: Списание Дипломация, брой 15