Лилия Кръстева, сп. Дипломация,  бр. 15/2015

Настоящата статия представлява нов прочит на мястото на Глобалното образование, в контекста на Целите за устойчиво развитие.

„Нито едно образование не е неутрално по своята същност. То има за цел или да запази настоящото положение като образова спрямо актуалните в момента ценности, или да научи хората да бъдат свободни и критично мислещи, активни и креативни, отговорни членове на обществото.”

Хоуп и Тимел, 1984

 

Образованието в България днес и новата глобална реалност – необходимост от нов подход към знанието в училище

Днес, когато мащабът на екологичните, икономическите, политическите, социалните проблеми е глобален, е необходимо да поставим всичко случващо се и научено именно в световен контекст. Морен[i] определя глобалното и като повече от контекст, а именно цялото, заедно с неговите части, организацията на връзките, които съществуват между отделните части и между тях и цялото.

От друга страна, едно от основните предизвикателства пред учениците и младите хора е необходимостта от умения за работа с голям обем от информация, до която те днес имат достъп чрез новите информационни технологии. Предизвикателство е нуждата от разбиране на общата картина, в която информацията е разположена, или иначе казано разбирането на глобалното и многоизмерното. Изолираното знание не е достатъчно само по себе си, така както беше преди няколко десетилетия. За да бъде наистина полезно, е необходимо то да бъде поставено в контекст.

За разпознаването и разбирането на проблемите в света, за организирането им, ние имаме нужда от промяна в начина на учене и систематизиране на знанието, кое- то притежаваме и до което имаме достъп. Проблем на образователната система в този смисъл е все още частичният, фрагментарен, йерархичен тип знание, който не отговаря на актуалните проблеми, които са мултидисциплинарни, транснационални, променящи се, спрямо мястото и времето. ученето днес не помага на младите хора да обхванат контекста в неговата цялост.

Глобалното образование има за цел от една страна да допринесе за личностното развитие, като отговори на потребностите на учениците и младите хора да притежават социални и граждански компетентности, които да са им полезни в глобалния свят. От друга страна, доколкото образованието има и обществена функция, то отговаря на потребностите на обществото, като подготвя млади граждани, които адекватно да посрещат предизвикателствата, не само в професионален, но и в граждански и в политически аспект и активно да участват, като създатели на обществена промяна.

Осъзнавайки тази необходимост, ООН, в своите Цели за устойчиво развитие, определи в рамките на Цел 4 за Приобщаващо, равнопоставено, качествено образование и учене през целия живот, своята под-цел 4.7, която изисква: “До 2030 г. всички учащи трябва да придобият знанията и уменията, които са необходими, за да бъде подкрепено устойчивото развитие, включително чрез: образование за устойчиво развитие и устойчив начин на живот, за човешки права, за равнопоставеност на половете, за популяризиране на културата на мира и ненасилието, за глобалното гражданство и оценяване на културното многообразие и приноса му за устойчивото развитие”.

В такава международна, обществена и училищна среда настоящата статия представя кратък преглед на различните видове проблемно-базирано образование и на обединяващото ги Глобално образование. статията запознава и с принципите, основните концепции и методи на Глобалното образование.

 

Началото на проблемно базираното образование

В началото на 20 в. в страните от Западна Европа се формира нова идея за училищното образование, която засяга темата за международното разбирателство и за необходимостта развиващите се общества да бъдат подпомогнати, за да подобрят начина си на живот. По-късно през десетилетията образователните теми се разгръщат и се поставят нови акценти – знание за света, знание за глобалните процеси, формиране на критично мислене, възпитаване на ценности. Движещите сили в процеса са, от една страна, гражданският сектор, който работи в тези области и цели изграждане на обществена подкрепа, а от друга – самите учители, които се стремят да отговорят на обществените нагласи и да предоставят адекватен тип знание[ii]. тези нови типове образование са преди всичко Образованието за развитие и Глобалното образование. В допълнение на международните теми, в училище започват да се дискутират и други актуални проблеми, оставали встрани от учебната програма – устойчиво развитие, човешки права, мир, гражданските умения. Общото между всички тях е актуалността на темите и това, че те следват развитието и интереса на обществото и на предизвикателствата в различни обществени сфери. тези теми в училищното образование биват обединени в един общ термин – проблемно-базирано образование.

 

Тук накратко представяме някои определения за проблемно-базиран тип образование.

 

Образование за устойчиво развитие

Според Панела на Образованието за устойчиво развитие образованието за устойчиво развитие е онзи тип образование, който учи младите хора, общностите, бизнеса и правителствата днес и в бъдеще как да водят устойчив начин на живот, като им дава разбиране за това кои са икономическите, социалните и екологичните проблеми.

 

Образование за мир

Образованието за мир се занимава с друг конкретен световен проблем – световният мир, както в тесен смисъл на ненасилие и разрешаване на конфликти, така и в по-широк смисъл на толерантност и приемане на различията. Образованието за мир може да се занимава и с проблеми в социалната сфера, които водят до страдание и са своеобразна форма на насилие, като например епидемии от глад, или расизъм.

 

Образование за човешки права

Образованието за човешки права има за своя основа Всеобщата декларация за правата на човека, свързаната с нея конвенция за правата на детето и други правозащитни документи, приети от международната общност. Образованието за човешки права цели децата и младите хора не само да бъдат информирани, но и самите те да бъдат активни при спазването и съблюдаването на човешките права от  другите.

 

Гражданско образование

Гражданското образование се занимава със знанията и уменията, които са необходими за упражняване на правата и задълженията на членовете на обществото, като  граждани.

 

Образование за развитие

Образованието за развитие се оформя като идея през 60-те години на миналия век. Определението е на британската Асоциация за образование за развитие. то из- следва отношенията между хората, живеещи в развитите страни и тези, живеещи в развиващите се страни, като им позволява да разберат връзките, които съществуват между всички хора по света. стремейки се да достигне до първопричините за даден проблем в развитието, то помага да разберем по-добре икономическите, социалните и политически процеси в световен мащаб, които определят и нашия живот. Образованието за развитие преди всичко се обосновава с ролята на страните като донори.

 

Глобално образование

с развитието на образователни парадигми, които ангажират в съпричастност и чувствителност към другите в света, гражданските компетентности започват също да се разширяват и отвъд границите на националните държави. Глобалното образование, по определение на съвета на Европа, е образование, което отваря ума и сърцето за взаимовръзките и приликите, които съществуват между хората и общностите по света. то дава на младите хора, от които зависи бъдещето, знания- та, уменията и ценностите, които ще им помогнат да направят бъдещето на света справедливо и споделено.

 

Целите за устойчиво развитие и Глобалното образование

Ако до преди няколко години у нас Образованието за развитие, както и останалите типове проблемно-базирано образование и Глобалното образование бяха разглеждани като много близки и почти взаимнозаменяеми, днес, имайки предвид новите Цели за устойчиво развитие можем да кажем, че в българския контекст Глобалното образование е това, което обединява в себе си елементи на всички видове

 

Проблемно-базирано образование. Глобалното образование се занимава и изследва теми като бедност и социална справедливост, културно многообразие, човешки пра- ва, устойчиво развитие, мир и разрешаване на конфликти. но акцентът при него се поставя върху изследване на взаимовръзките, които съществуват между държави, общности, хора в глобална обществена среда и върху уменията на младите хора да действат съобразно знанията, които имат за тези взаимовръзки и да бъдат глобални граждани. то не просто съотнася едни общности към други общности, които се борят с предизвикателства, а прави връзка между гражданите и тяхната лична отговорност към местната общност и към други общности по света.

 

 

По H. J. Fricke, C. Gathercole, A. Skinner, 2015[iii]

 

В отделните страни дефинициите на Глобално образование се различават, макар и незначително от тук посочените. Всяка образователна система е приела определение, което най-добре отговаря на местните особености на образованието, като разбира се определението се вписва в широките рамки на дискутираните вече дефиниции. Важно е да се отбележи, че дефинициите са отворени и гъвкави и могат да бъдат адаптирани съобразно местната необходимост.

 

Представяме основни характеристики, основни концепции и основни методи на преподаване за Глобалното образование.

 

Характеристики и насоки на Глобалното образование

През десетилетията изследователите Пайк и Селби[iv] и Хикс[v] дискутират основни характеристики на Глобалното образование. Тук сме обособили пет основни принципни блока, или насоки, които характеризират преподаването.

 

Тематична насока

Темите, които Глобалното образование разглежда, могат условно да бъдат обединени в четири основни групи, а именно: бедност и социална справедливост, човешки права и културно многообразие, мир и конфликти и околна среда. това, разбира се е условно разграничение, освен тези теми има и други, които са също от интерес за Глобалното образование. необходимо е в час учениците да научават различни примери за всеки от тези проблеми, както и за техни решения. Важно е да се разбере, че при обсъждане на проблемите, било в клас, било в неформална среда, е необходимо да бъде избегнато чувството за безнадеждност, което би могло да се създаде у учениците, докато се дискутират трудности и предизвикателства, с които се сблъскват хората в различни общности по света. крайната цел на образователната парадигма е точно обратната – младите хора да получат увереност, че решение на всеки от проблемите може да бъде намерено и че зависи от нас да прилагаме нови идеи, които да подобряват живо- та на хората. учениците трябва да осмислят глобалните взаимовръзки в света днес, поради които ежедневният им избор би могъл да има последствия за други хора някъде по света и това тяхно знание трябва да придобие реално измерение при техните действия.

 

Пространствена насока

Пространствената насока на Глобалното образование е друга основна характеристика. Докато преподават материал по своя предмет или докато обсъждат актуални проблеми в часа на класния, учителите, заедно с учениците, обследват и връзките, и зависимостите между местното и глобалното, националното и световното. когато е възможно, учителят поставя проблемите в глобален кон- текст, но, чрез темите и проблемите, които разисква с учениците, се стреми да създаде също така разбиране у тях, че промяната започва от местното, или от националното и се простира до онова, което се намира отвъд нашите граници. При това, посоката на влияние не е едностранна, влиянието се упражнява едновременно от всички нива, онова, което е местно, би могло да е с глобално значение, и обратното, глобалното почти винаги засяга националното и по този начин пряко всеки гражданин.

Едновременно с това, контекстуализирането на знанието е другият съществен елемент на пространствената характеристика. ние трябва да разберем и да анализираме фактите, които се отнасят конкретно към ситуацията в общността, на която искаме да помогнем. тази ситуация е необходимо да бъде поставена в световния контекст, за да бъде по-добре разбрана.

 

Времева насока

тази характеристика предполага, че съществуващи днес предизвикателства и проблеми се разглеждат с отношение към миналото и с търсене на желани и на не- желани развития на даден проблем в бъдещето. Задаване на въпрос от учителя: “какъв ефект в бъдещето би имало решение, взето днес” и търсене на отговори от страна на учениците е ключов елемент при преподаване на теми от Глобалното образование. Образователната парадигма се стреми да насърчи младите хора да си задават подобни въпроси при всички свои действия, които имат значение не само за тях самите, но и за общността.

 

Формиране на солидарно отношение

Глобалното образование цели учениците да разберат, че обществото не се ограничава само с нашия квартал, нашия град или нашата страна, а че включва целия свят и цялото човечество. По този начин, то изгражда солидарно отношение. Солидарността е синоним на нашата всеобща отговорност към всички, тези от Глобалния север – за тези от Глобалния Юг, както и тези от Глобалния Юг – за тези от Глобалния север.

 

Преподаването като процес

тази характеристика на Глобалното образование се отнася към методологията на преподаване. Преподаването е процес на равнопоставен обмен на знания, който се случва при взаимно уважение между учителя и ученика. това предполага активно- то участие на ученика при разглеждане на теми и дискутиране на проблеми от Глобалното образование. От ключова важност тук е ученикът да проявява критичност при събиране на информация, както и творчество при представянето й пред класа. едновременно с изграждане на такива умения, преподаването на Глобално образование помага за формиране и на умения за работа в екип, за зачитане на мнението на другия, а така също и граждански умения у младите хора.

 

Основни концепции и идеи, с които работи Глобалното образование

Основните концепции са обединени в три категории: знания, умения и ценности.

1. Знания

Бедност и социална промяна: Бедността е концептуализирана не само като икономическа бедност, но и като липса на здравни услуги, ограничен достъп до образование, липса на възможност за свободно изразяване на мнение. Глобалното образование насърчава пълно участие на всички граждани в премахването на световната бедност, както и в борбата срещу социалното изключване. То цели да постигне по- справедливи и устойчиви икономически, социални, екологични национални и световни политики, базирани на принципите за човешките права.

Взаимосвързаност и глобално гражданство: Идеята за взаимна свързаност е в основата на разбирането за глобалното. Хората по света са свързани помежду си по различни начини, които не могат да бъдат ограничени от условни политически граници между държавите. Развитието на технологиите и на транспорта станаха двигатели на обмен в глобален мащаб. но взаимната свързаност няма само материално изражение като размяна на стоки и капитали, тя има и екологично измерение – замърсяването в една част на света рефлектира в климатични промени другаде, идейно измерение – потокът от информация и обменът на идеи не може да бъде ограничен от географските граници, ценностно измерение – ценности като свобода на словото, демокрация, равенство, придобиват все повече универсално значение. Глобалното образование прилага холистичен подход при разглеждане на темите и проблемите.

Основни понятия от обществено значение: Глобалното образование дава знания за основни идеи, свързани с развитието на обществото като човешки права, демокрация, добро управление, честна търговия, мирно разрешаване на конфликти.

Знания за прилики и различия между културите: В днешния отворен свят на комуникации учениците все по-рано и по-лесно се срещат с други култури. Глобалното образование, а сред проблемно-базираното образование особено и Интеркултурно- то образование, имат за цел да стимулират дискусии сред учениците за други общности и култури, като акцентират върху приликите и различията. Опознаването на други култури е свързано с изграждане на умения за чувствителност към представите и знанията, основани на стереотипи и предразсъдъци. Целта е учениците да бъдат провокирани и да могат да осъзнаят както общото, така и различията между хората, и да осмислят собствените си предразсъдъци. Дискутират се понятия като миграция, расизъм, ксенофобия, човешки права, толерантност.

2. Умения

Формиране на критично мислене и умения за обработване на информация: Глобалното образование насърчава ученика да проучва и сам да търси знания, но също така развива умения в него да бъде критичен към информацията, да я разглежда с отворено съзнание и да я анализира, като има предвид, че има различни гледни точки. Установяване  на  причинно-следствените  връзки:  Разглежданите  проблеми  са представени в дълбочина и цялост. учениците се научават да не търсят опростенческо разбиране, а да проследяват първопричините, последствията и взаимовръзките.

Сътрудничество и работа в екип: Разглежданите от Глобалното образование

проблеми предполагат сътрудничество, както между хората, така и между отдел- ни общности и държави. Глобалното образование насърчава именно сътрудничеството и разбирателството за постигане на общи цели. екипната работа е и един от основните методи на обучение.

Умения за междукултурно общуване без стереотипи: Принципът е част от концепцията на Глобалното образование, а също и на Интеркултурното образование, които се стремят не само да насърчат, но преди всичко да зададат основни умения за общуване между хората от различни култури. В този контекст, образованието изгражда чувствителност към предразсъдъци и стереотипи.

Емпатия: този нов тип образование цели да помогне на учениците да разберат мнението и гледната точка на другия, без задължително да ги приемат за свои.

3. Ценности

Глобалното образование е активен обучителен процес, основаващ се на ценности като солидарност, равенство, толерантност, отговорност и сътрудничество. то позволява на хората да преминат от ниво на осъзнатост на международните приоритети за развитие и устойчиво човешко развитие, през разбирането на причините и ефектите на световните проблеми, към лично включване в процеса и информирани действия.

Методи на преподаване

Методите, които Глобалното образование използва, са интерактивни, основани на активен обмен на знания и открито споделяне на различни мнения между всички участници в обучителния процес. Методите се прилагат най-ефективно при работа в по- малки групи, където учениците имат възможност да се изразяват свободно. Именно в малката група те могат да покажат и своите качества на модератори, или на лидери на група, или на презентатори, или просто на анализатори по зададен казус.

Интерактивният подход помага на ученика не просто да запомни информацията, а да я разбере и приеме, в този смисъл ученето е и емоционален, а не само мисловен процес. Интерактивните методи стимулират любознателността на учениците и насърчават споделянето на идеи. В резултат от използването на такива методи, децата са по-мотивирани да се изявят, те научават повече и придобиват нови умения като критично мислене при боравене с нова информация, комуникационни умения – публично говорене, оформяне на постер и др.

При Глобалното образование от ключова важност е учениците да могат да анализират ситуацията, като отговарят на въпроси “какво” и “защо”, вместо да получават готови отговори. следващата стъпка към разбиране на съответния проблем е синтезирането на знанията в цялостна картина. Интерактивните методи са от- лична възможност за изпълняване на този процес.

Форми на интерактивно преподаване

Най-често използваните форми са решаване на казуси, дебати, презентации, ролеви игри.

Като казус, може да се представи всяка една задача, която се отнася към съществуващ проблем и търси неговото решение. В малки групи учениците анализи- рат наученото и предлагат решения. Освен, че затвърждават знанията си по проблема, учениците развиват аналитично мислене и екипна работа.

Дебатът дава възможност учениците да формулират и защитят своето мнение по даден проблем. Развива умения за формулиране и излагане на теза, включително увод и заключение, но също така увереност при публична изява и култура на говорене, както и умение за зачитане на различно мнение.

Мозъчна атака: Лесна и динамична форма, с която може да се провокира дискусия и да се разбере доколко темата е позната на учениците. Освен чистата устна форма, може да се направи и писмен вариант – облак от думи, или мрежа от думи, които да помогнат на учениците да си представят в обобщена форма онова, което знаят по дадена тема.

Разглеждане на конкретен пример от действителността: За целта е необходимо учителят да разполага с конкретен случай или лична история на някого, с която да илюстрира даден проблем. Историята може да представи и разрешение на проблема, или учениците могат да бъдат провокирани сами да предложат такова.

Възможни форми на включване на теми от Глобално образование в учебния процес

Тези характеристики са централни и отличителни спрямо традиционния подход на учене, който учителят има в рамките на учебната програма. не е необходимо те да присъстват обособено в отделен предмет при обучението на учениците, за да можем да считаме, че учениците наистина са били приобщени към знанията и уменията, които Глобалното образование цели, въпреки че именно при такова обособяване в учебната програма резултатите биха били най-пълни. Основните теми и характеристики на Глобалното образование, които дискутирахме вече, биха могли да бъдат интегрирани при преподаването на предмети от утвърдената учебна програма. По този начин, без да се товари допълнително учебният материал, би могла да се удовлетвори необходимостта обучението в училище да отговаря на променящата се социална, културна, икономическа реалност и чрез предлаганите знания и умения да помага на учениците да бъдат активни граждани в съвременното глобално общество и да възпитават ценности на справедливост, толерантност, емпатия.

Разбира се, необходима е предварителна подготовка за включване на тема, която е част от Глобалното образование в даден урок, както е нужно и време от учебния час, за да може темата да бъде разгледана и упражнена от учениците. Целта е мисленето и интересът на младите хора да бъдат насочени към изучаване на предизвикателствата, с които се сблъскват други общности по света, както и да мислят в контекста на глобалното общество, от което те са част. Интегрирането на глобални теми в утвърдения учебен материал може да бъде оставено изцяло на избора на учителя.

Това се случва чрез представяне на глобалната перспектива. учителят би могъл да разгледа съответната тема, като поставя въпроси, които преминават граница- та на конкретното място или време и така се опитва да направи връзка с друга общност по света, с бъдещето или пък се опитва да засегне даден проблем от гледната точка на отговорността, която ние имаме като граждани. някой изследователи смятат, че днес е все по-наложително глобалната перспектива да бъде задължителен елемент на училищното образование, като се превърне в хоризонтална тема за всички предмети.

Глобалната перспектива:

• дискутира теми като взаимна зависимост, бедност и социална справедливост, идентичност и културно многообразие, разрешаване на конфликти, човешки права и отговорности, околна среда;
• поставя акцент върху бъдещето и възможността, която всеки от нас има да променя и определя това бъдеще;
• разглежда обществото и средата в тяхната цялост;
• използва интерактивни методи на обучение, като екипна работа, ролеви игри, дискусии, за да развива умения за ефективно общуване и участие в глобалното общество;
• изгражда умения за търсене на информация, разбиране, критично мислене;
• утвърждава ценности като чувство на справедливост, толерантност, отговорност и позитивно, творческо отношение.

Учителите и директорът биха могли да преценят, че този тип образование, с темите, които дискутира, уменията, които създава, и ценностите, които възпитава, представлява необходим елемент от образованието на учениците. тогава училището би могло да обособи отделен предмет, в рамките на разширената или допълнителната подготовка, съобразно новия Закон за предучилищното и училищно образование.

Разработени теми и материали на български език вече не липсват. В този конкретен случай съществуват различни алтернативни начини, чрез които учениците да бъдат въведени в глобалната тематика по забавен и интересен за тях начин. една такава форма е проектно-базираното обучение. учениците работят по кон- кретен проект, като се срещат периодично, за да планират и след това да изпълняват отделните задачи по проекта. Друг алтернативен начин е партньорството между училища от различни държави, или дори от различни общности в страната. В този случай учениците обикновено работят онлайн и споделят със своите връстници от училището партньор. В основата стои именно обмен на идеи и знания за културата на другите.

В процеса на глобализация, от който България е част, много от темите на активното гражданство прескочиха националното и бяха поставени в наднационален контекст. Опазването на околната среда, но също така и правата на човека – правото на достоен начин на живот, правото на образование, на здравна грижа, могат да бъдат осигурени само с участието на гражданите от всички страни на света. Именно затова днес, повече от всякога, усещането за принадлежност преминава през културните, етническите, националните граници, за да създаде една световна общност. насърчавайки глобалното гражданство и обръщайки специално внимание на знанията, уменията и отношенията, които са необходими за него, ООН постави в Целите за устойчиво развитие на специално място именно Глобалното образование и така определи посоката на развитие на гражданското образование за следващите петнадесет години. От нас зависи доколко децата ни ще получат ориентири за своето място, роля и нови отговорности в променящия се свят.

––

За автора:

След шест години работа в областта на държавните помощи за икономическо развитие, през 2010 г. Лилия Кръстева завършва Международно развитие в Университета в Охайо, където има невероятния шанс да бъде обучител на млади лидери. Докато работи с младежи от цял свят, тя си дава сметка, че не друг, а младите хора носят истинската промяна в света, затова е необходимо да получат повече възможности за изява.

Понастоящем работи в Център за приобщаващо образование /ЦПО/ – българска неправителствена организация, чиято основна цел е да помогне на колкото може повече деца да учат и играят заедно със своите връстници. Като част от Българската платформа за международно развитие, Центърът е активен участник в групата, популяризираща глобалното образование в българското училище. В Центъра Лилия Кръстева работи за това децата и младите хора да научат повече за глобалната среда, в която живеят, да разберат по-добре своето място и роля в променящия се свят на активен обмен на информация, на междукултурно общуване и на нови отговорности.

––

[i] Морен Едгар, Седем комплексни урока от образованието на бъдещето, 1999, Юнеско.

[ii] Хикс, Дейвид, Различни погледи, произход на Глобалното образование, Обединеното Кралство, 2008, Представяне пред Конференцията по Образование за устойчиво развитие.

[iii] Фрике, Х.Я., Скинър, А., Гатъркол, К. Мониториране на образованието за глобално гражданство, принос към дебата, 2015

[iv] Пайк и Селби, Глобален учител, глобален ученик, 1988, Ходър и Стротън.

[v] Хикс, Дейвид, Различни погледи, произход на Глобалното образование, Обединеното Кралство, 2008, Представяне пред Конференцията по Образование за устойчиво развитие.