Имаме удоволствието да споделим едно писмо-откровение, излято на един дъх, от Кали Русалова, старши учител „Целодневна организация на учебната дейност“ в ОУ „Васил Левски“ (гр. Пловдив). Редовен участник и презентатор в националните конференции за глобално образование, нейните думи – освен оптимизъм за бъдещето на образованието, носят и идеи за дейности. (Публикуваме писмото в автентичния му вид, с малки съкращения.)

******************

Още си спомням думите на моята учителка Татяна Попова от ТО „Ана Май“ Пловдив, която казваше „Да направиш една глава красива – това е изкуство. Трябва много бързо и точно да прецениш как да подчертаеш идеалните черти на лицето, фигурата и как, ако се наложи, да направиш от дефекта ефект.“

Тези тънкости в занаята ми помагат и до днес. Учителят трябва да има усет към красивото. Трябва да умее да намери добрите качества на малкото дете, да усети кое го притеснява и заедно с родителите да изградят успешна личност.

В ОУ „В. Левски“ съм старши учител ЦОУД /Целодневна организация на учебната дейност/. Това е моето училище! Чувствам го като втори дом. Още от входа се усеща една свежа атмосфера. Преди няколко месеца ни гостува писателката Мая Дългъчева, която сподели същото чувство и се запитахме на какво се дължи. Тук всеки един от екипа е старателно подбран. Няма значение на каква позиция е, щом е в ОУ „В. Левски“, той е Левски – борбен, амбициозен, упорит, носещ едновременно възрожденски дух и този на новото време. Всеки дава най-доброто от себе си. Ако дойдете, още на входа ще ви посрещне охрана с усмивка. Пак така с ведро настроение ще ви обслужат, насочат, помогнат. Директорката Г. Витева има доказан новаторски нюх и приветства новите подходи в образованието, осигурява творческата и спокойна среда, която ни позволява да вървим в желаната посока. Усмивката е много важна част от визитката на училището. Искаме да виждаме повече щастливи хора, затова Международният ден на усмивката се превърна в очакван празник за всички. Учениците изработват емотикони „усмивки“, които раздават на свои съученици, преподаватели, родители или непознати за тях хора.

Като начален учител ЦОУД имам ежедневно по два часа занимания по интереси. В тези часове лесно интегрирам дейностите по проектите в учебната програма. Учениците се запознават с нови приятели и с интерес разглеждат снимки, клипове, изпращат си послания. Научават нови неща за живота на останалите, чувстват се специални.  През изминалата учебна година децата от Втори „Б“  участваха  в 10 eTwinning проекта в партньорство с различни училища от Европа, като в 9 от тях училището ни е единствен представител от България. eTwinning e съвременният начин на общуване между учители, директори и ученици.

Така в eTwinning Проекта „Christmas Card Exchange Project“ работихме в партньорство с още 109 участници от  Великобритания, Гърция, Италия, Германия, Португалия, Турция, Норвегия, Испания, Франция, Хърватска, Полша, Румъния, Албания, Литва, Малта, Словакия, Сърбия. В грандиозния проект всички участници представиха училището си, научихме повече за образованието в различните държави, как празнуват и как се поздравяват на своя език за Коледа. Чухме „We Wish You a Merry Christmas“ като поздрав от учениците от Полша и Франция. Учениците ни споделиха, че се чувстват специални, защото пощальонът всеки ден ги радваше с поне 3-4 писма през студения месец декември.

В eTwinning проекта „Celebrating Birthdays Around Europe“ учениците споделяха как празнуват рождените си дни. Честитяха си личните празници с песни и танци, изпращахме виртуални поздрави от цялото училище. Направихме специална Padlet стена, на която поздравявахме всички рожденици.

„Children around the world“ има за цел училищата по света да се опознаят по- добре. Всеки един от 30-те партньори сподели специфичното за своята култура – история, празници, традиции и обичаи. В проекта взеха участие ученици и учители от Великобритания, Румъния, Полша, Италия, Франция, Турция, Албания и Испания.

„Eat well, live better“ е инициатива, свързана със здравословното хранене. Тук говорихме за полезните и вредни храни, споделяхме любимите си ястия.

„Folk wisdom“ е първият ми авторски проект, който създадох след участието си в Европейския семинар в Патра, Гърция. Проектът е в партньорство с участници от Турция и Румъния и има за цел да популяризира най-характерните за страните народни мъдрости и поговорки. Всички ученици от класа с желание се включиха в дейностите. Разказваха пословици и поговорки, над които размишлявахме.

„MY FAVOURITE GAME“ е проект, в който споделяхме любимите си игри. Участвахме с още 13 партньори от Турция, Испания, Малта и Полша. Учениците споделяха любимите си игри. Събрахме всички описания на игрите и направихме сборник „OUR GAMES“.

„Smiling through my village“  е eTwinning проект, в който участваме с още 66 партньори от различни Европейски държави. Всяка страна има своя собствена култура и традиции. Тук споделяме национални празници, костюми, танци, музика, национална кухня. Виртуално присъствахме на някои карнавали в Хърватска, Турция и Полша. Винаги е интересно да научим нещо ново за живота на другите.

„The Effects of Technology Dependence“ има за цел да илюстрира положителните и отрицателните ефекти от технологичната зависимост. Проектът е в партньорство е с приятели от Турция и Украйна. Участниците още не са публикували своя опит по темата, защото сме още в работен процес и това ще продължи до края на юни. Тук също има какво да споделим. С учениците често говорим за тази технологична зависимост, за интернет – полезен ли е и кога става опасен. Разиграваме етюди, в които нагледно се показват нещата от живота, замислят се над много неща.

С огромен интерес се включихме и в проекта „The legend from my country“. Докоснахме се до историята на други народи и разказахме за нашата. Запознахме 17-те членове в проекта с легенда за Мартеницата. Показахме им първата българска азбука – глаголицата. Тя предизвика интерес у децата, защото до този момент и те не бяха виждали как са изглеждали буквите преди.

„World Thinking Day – 22nd February 2018“ ни накара да потърсим „семенцата на промяната“. Накара ни да се замислим как можем да бъдем любезни един към друг и да се отнасяме още по- отговорно към околната среда. С учениците проведохме няколко инициативи, които бяха насочени в тази посока, в резултат на които се научиха да откриват добрите качества у другия и да благодарят.

Следобедните занимания по интереси ми дават свобода да планирам и реализирам дейности по моя преценка. Освен проектите, за които по- горе споменах, с учениците и техните родители реализирахме няколко мисии. Едната е „Моята професия“, в която родители представяха своите професии – разказваха какво е специфичното и какви качества се изискват. Като учители, ние се стремим да подготвим учениците не само за следващия ден, но и за живота. Чрез тази мисия те осъзнаха колко е отговорен всеки труд и колко е важно да имаш доверие на човека до теб, на екипа. Така таткото на Иван П. разказа за професията на пожарникаря. В немалко случаи хората, избрали тази смела професия, са готови да жертват живота си, за да спасят друг. Разбрахме от майката на Ели как се става военен.

Важна задача на учителя е да направи от всички ученици екип. С мисията „Открий поне три добрини у другия“ децата се научиха да търсят доброто и да го откриват. Научиха се да си благодарят. Любима ми е инициативата „24 добрини до Коледа“. Идеята за нея съм взела от начална учителка от Етрополе. Хареса ми. Всеки ден децата тръпнеха в очакване каква задача ще се падне – да изненадат приятно приятел, да помогнат с нещо вкъщи и т.н. Убедени сме, че тази мисия постигна своя резултат. Децата станаха по- добри.

Друга интересна мисия, която реализирахме, е „Млади изследователи“. В петъчния ден учениците получаваха нови знания в откривателската дейност. Запознах ги с изследванията на Масару Емото и опитите, които е правил с водата и ориза. Учениците се замислиха за силата на думите. Някои споделиха, че са направили опитите с ориза и резултатите от тух. Запознахме се с живота в Космоса. Говорихме за природата и начините да я опазим. Направихме и елементарни опити със свещ. Децата установиха, че за да гори, трябва да има въздух. Резултат от тази мисия – децата започнаха да носят енциклопедии, интересуваха се, разпалихме любопитството за някои опити и у родителите.

Друго, което ми носи много настроение, това са танците. Заедно с ръководителя на танцов състав “Климентина“ Катя Личева-Господинова и танцьорите участваме в празничните програми, веселим хората на местните и национални събори. В чантата си винаги имам дискове с хора и други песни за деца. След приключване на домашната работа често се поздравяваме с любимата на учениците „Детска планета“, а ако мине и някои по-игрив родител, тропваме „Бяла роза“. Така е при нас – учим и се веселим!

А дали на днешните деца им се учи и кое ги мотивира… Ако ги оставим, могат само да играят, по цял ден. И пред телефони могат да седят, и на компютри. Нещата, свързани с мотивацията на учениците, са комплексни. Зависят от родители, учители, както и от самите ученици. Най- добрата комбинация е заедно – ръка за ръка. Учениците се мотивират от добрия пример. Едно послание може да се предаде по няколко начина. Учителят е този, който трябва да избере най-точния. Например, когато сме в стола и обядваме, заедно с нас има още два класа. Представете си 70 деца на едно място! Когато се наложи да направя забележка, предпочитам да дам за пример учениците, които се хранят най-културно. Така процедирам и в учебните часове. Всеки иска да чуе добри думи за себе си и се старае да ги заслужи.

Всички теми и проектни дейности са насочени с цел да формират у учениците качества, които да ги превърнат в личности. Уча ги, че както в приказките, така и в живота доброто винаги побеждава. С класния ръководител Б. Митева не се съмняваме, че така заедно възпитаваме в общочовешки и национални ценности, които трябва да виждаме в младото поколение. Класът ни се нарича „Деца – слънца“ и с радост ще Ви споделя, защо заслужава името си. Участвахме в национален конкурс „Най- усмихнатия клас на България“, в който – в надпревара с ученици от 270 училища в страната, в категорията „Най- усмихнатите първолаци на България“ спечелиха нашите деца. Учениците се мотивираха още повече да покажат по-добро поведение и по-добри резултати както в учебната дейност, така и в извънкласните занимания. Те повярваха в себе си. Към момента участваме в друг конкурс, в който заедно – учители, родители и ученици, обединихме сили и идеи. Още не са ясни резултатите, но какъвто и да е, ние вече сме спечелили – с времето успяхме да се сплотим и да си сътрудничим като екип.

Няма труд, в който да влагаш жар и чар /както обичам да казвам/,  и това да не доведе до желания резултат. Още една награда и признание на труда ми е Значката „Будител“, която имам честта да нося. Трогна ме мъничката бележка до нея – „Ти си част от промяната! Благодарим!“ Аз съм от хората, които се радват на малките неща – онези мънички детайли, които са истински и правят живота ни по-цветен. На това се стремя да науча и учениците – да търсят красотата дори там, където на пръв поглед не се вижда.

/Автор: К. Русалова/