Навярно търговия, капитали, движението на хора, загубата на идентичност, а често и наименованието на верига ресторанти за бързо хранене, което няма да споменаваме, за да не правим реклама.

Твърде малко от нас обаче ще се сетят за глобалното образование или образованието за развитие.

Както за самия процес, така и за понятието „глобално образование“ или „образование за развитие“ няма универсална дефиниция, която да го вмести в някакви тесни рамки. Подобно на глобализиращия се свят и то постоянно се променя, променят се и методите на преподаване, които пък изискват усвояването и предаването на нови знания.

Може да се каже, че основно глобалното образование е ориентирано към методите на преподаване, като ги обвързва с целите на хилядолетието. В този смисъл глобалното образование задава нови изисквания към учителя – той трябва да може да покаже една обща картина на света.

В глобалното общество и икономика и при наднационалния характер на много от проблемите и решенията на младите хора са необходими знания, умения и компетентности, които да им позволят да общуват ефективно, да анализират глобалните процеси, да осмислят своята роля в глобален аспект, да могат да поемат инициативи и да вярват във възможността да бъдат агенти за промяна за справедлив свят.

„За да могат да управляват тези процеси, хората трябва да са активни. Засега това не се прилага в днешното училище“, коментира Станимира Хаджимитова, от Фондация „Джендър проект“.

Фондацията е партньор по проекта „Да научим“, който касае именно популяризирането на глобалното образование или образованието за развитие заедно с още пет неправителствени организации.

Задачата на проекта е да допринесе за процеса за формиране на политики за международно сътрудничество за развитие чрез активизиране на прозрачен механизъм посредством въвеждането на глобалното образование в учебния план на българското училище.

Младите хора трябва да изградят умение за критично мислене, анализиране на решение и справяне с проблеми, и да развият ценности и отношение за социална справедливост и активна гражданска позиция. Този проект се стреми да представи пред българските учители, а те пред своите ученици въпроси от глобален характер, които изследват икономическите, екологическите и социални взаимовръзки между хората от различни места.

Според Хаджимитова в българското училище все още не могат да си дадат ясна представа за тези процеси.

Затова обединението от неправителствени организации предлага промени в Закона за училищното образование, които да позволят институционализирането на образованието чрез развитие. Не е задължително то да бъде самостоятелен предмет.

По думите й ще бъде достатъчен един час седмично в рамките на СИП, а ако учителят е бил обучен предварително, той ще може да го прилага при всеки час от работата си.

Тематичната област „глобално образование“, би дала възможност на учителя да въведе в обучението иновативни методи като интерактивни игри, учене чрез правене и преживяване.

Предложенията за промени в закона са изпратени през март до МОМН, председателя на комисията по образование и председателя на парламента. До този момент няма отговори.

Конференцията на ООН за устойчиво развитие ще се проведе в Рио де Жанейро от 20 до 22-ри юни с участието на държавните глави и официални представители на страните-членки.

Във време, в което международната общност се готви да прави анализ и оценка на изпълнението на тези цели, подготвяйки нови, в повечето български училища не са и чували, че светът ги следва.

Как тогава ще очакваме младите хора у нас да бъдат съпричастни към преодоляването на бедността и глада, към постигането на начално образование за всички, към насърчаването на равенството между половете, към намаляването на детската смъртност и т.н. до осмата цел – създаване на глобално партньорство за развитие?

Дали ще бъдем така равнодушни, ако всички знаехме, че:

„Ако светът беше едно малко село, в което живеят 100 души – 50 от тях щяха да бъдат недохранени, 67 от тях ще бъдат неграмотни и 2/3 от тях ще са жени, 24 от тях няма да имат електричество, 33-ма няма да имат достъп до чиста питейна вода, един ще има университетско образование, 37% ще живеят с по-малко от 1,2 долара на ден, само 7% ще имат достъп до интернет“.

Въпросите са – какви цели ще си постави човечеството този път, и естествено, какво ще каже България?

Източник: iNews.bg