На 14 години, Уилям от Малави сам се научил как да построи вятърен генератор от отпадъци, за да има ток в селото му. После построил и втори, с който захранил помпите за напояване. Всичко това, той постигнал с помощта на книгите от местната библиотека и усърдието си. Хората го мислели за луд, но той имал мечта и не се отказал. Това е неговата история.

Уилям Камкуамба е роден през 1987 г. в Малави, държава в южна Африка, страдаща от СПИН и бедност. Като повечето хора в неговото село, 9-членното му семейство се изхранвало с оскъдните посеви, които успявали да отгледат, без луксове, които ние смятаме за необходимост, като електричество или течаща вода. Положението било достатъчно трудно, но през 2002 г. станало страшно, когато Млави преживява най-лошия глад от 50 години насам. Семейството било на ръба на оцеляването и Уилям (тогава на 14 години) бил принуден да спре да ходи на училище, понеже можел да си позволи учебната такса от 80 долара на година.

Вятърната мелница

Уилям гледал пресъхналите ниви и си казал: „Това е бъдеще, което не мога да приема!“.

Останал без училище, той заемал книги от местната библиотека. Чете ги вечер на светлината на огъня или парафиновата лампа. Запленен от науката, предпочита пред развлекателното четиво учебниците. Дори когато са разпарцаливени до неузнаваемост.

В полуразпаднал се учебник той вижда картинки на вятърна мелница, а също и на вятърен генератор. В други е виждал, че електричеството захранва осветление като в училище и може да изпомпва вода – тоест, може би да полива нивата… И, без да му мигне окото, ентусиазираният хлапак се заема да реализира невероятната си донкихотовска идея – да построи вятърен генератор, за да донесе на семейството си електричеството, което само 2% от жителите на Млави можели да си позволят.

Проблемът бил, че нямал пари за части. Затова той събрал изхвърлени от фермерите пластмасови тръби, вентилатор от трактор, динамо и рамка от колело, гумен ремък, и бамбукови пръчки, с които да сглоби първата си мелница.

Хората от селото, включително и майка му, мислели че е полудял. Те никога не били виждали вятърна мелница а и какво правел по цял ден да се рови из боклучарници и да събира отпадъци. Но това не го отказало.

Трудно се прави вятърен генератор от отпадъци, особено ако си на 14 години и нямаш дори точна представа какво всъщност правиш. След много опити и грешки Уилям издига петметрова кула от парчета клони, вързани с лико. На върха са закрепени две стари велосипедни главини, през които минава импровизирана ос. На единия й край, откъм където най-често духа вятърът, е закрепен вентилатор от охлаждането на отдавна изхвърлен трактор, а перките му са удължени с парчета пластмасови тръби, сплескани с нагряване на огън. На другия е закрепено колело, което чрез импровизиран ремък – парче стар ластик – е свързано като повишаваща предавка към друго. Другото върти изтръгнат от захвърлен автомобил все още работещ генератор. От генератора висят до земята съединени десетки отпадъчни парчета жица, снадките им често неизолирани – няма с какво…

Когато обаче вятърът завърта перките на самоделното чудо и Уилям свързва към жиците автомобилна крушка, изровена пак от отпадъците, тя светва. Събралите се зяпачи изпадат в екстаз.

Скоро малкият “магьосник” вече е събрал достатъчно парчета жици, за да прокара тока до жилището на родителите си. Баща му е щастлив – икономисват парафин за лампата. Уилям пък е чел, че където има ток, трябва да има и бушон, и го импровизира от пирони и магнитите на повредено високоговорителче. А превключвателят, с който пускат и спират домашното осветление, е направен от огънати велосипедни спици и парче от скъсана гумена подметка. Но работи.

Щастливи са и малкото собственици на мобилни телефони, които се редят на опашка да си ги заредят. Клетка, захранвана от слънчеви батерии, има наблизо, но най-близкият ток за зареждане е на десетки километри. Славата на Уилям се разнася, и четири години по-късно за него излиза статия във вестника. Точно навреме – той вече е ъпгрейднал ветроцентралата си да генерира 48-волтово електричество и строи 12-метрова кула. Доброжелатели му подаряват захранвана със слънчева енергия водна помпа, която той инсталира в местната сонда за вода. След като добавя саморъчно направени водни резервоари, които да събират водата при слънчево време, мястото се превръща в единствения надежден източник на питейна вода в целия район. А след като довършва 12-метровата кула, той впряга вятъра да изпомпва вода, за да полива нивата на родителите му.

Откриване и образование

Вятърният генератор на Уилям привлича посетители от близо и далеч. От неправителствена организация, която изгражда библиотеки, водят журналисти, блогъри инженери, както и програмния директор на TEDGlobal, престижен форум за водещи мислители и новатори. През 2007 г. Уилям за първи път представя изобретението си на конференцията на TED в Танзания. Това го свързва с ментори и дарители, готови да подкрепят образованието и проектите му. Той се връща в гимназията и продължава да учи първо в местното училище, по-късно в столицата Лилонгуе, а от там – в Йоханесбург, Южна Африка.

През 2009 г. Уилям споделя вълнуващата си история във вдъхновяващата книга Момчето, което впрегна вятъра: създаване на потоци от електричество и надежда, която няколко години по-късно е адаптирана за деца под името Момчето, което впрегна вятъра: издание за млади читатели

През 2014 г. Уилям завършва специалност Изследвания на околната среда в Ню Хемпшир, САЩ.

Още

Гледайте видеото от конференцията TED „Уилям Камкуамба: Как обуздах вятъра“:

 

Научете повече от документалния филм Движещи се мелници: Историята на Уилям Камкуамба (на английски) и на страницата на Уилям

Вижте страници от книгата „Момчето, което впрегна вятъра: издание за млади читатели“ (The Boy Who Harnessed the Wind във Фейсбук, Amazon или iTunes):

 

Източници: текст: Moving Windmills и Grigor Gatchev, изображения: BrainPickings