На 18 и 19 юни в хотел Сити в София се състоя работна среща организирана от Българската платформа за международно развитие. Темата на работната среща беше участието на България като страна донор и в нея взеха участие и партьорите по проект Да научим.

Партньорите по проекта подкрепиха решимостта на настоящото Министерство на Външните работи, България да започне активна политика като донор, без значение, че отпусканата помощ е по-скоро скромна. Страната ни има морален ангажимент да подкрепя развиващите се общности и да споделя отговорностите в глобалното развитие. В дискусията беше обърнато внимание и на значението на информираността на обществото и на предоставянето на знание на младите хора по въпросите на международното развитие.

В срещата взеха участие експерти от МФ, МОМН, МЗ, МОСВ, Президентството, които според Постановлението на Министерски Съвет от 1 август 2011 имат ангажимент да подпомагат отпускането и управлението на официална помощ за развитие на България, ( http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=55699 ) както и граждански организации членове на Платформата в сферата на сътрудничеството за развитие, образованието за развитие и хуманитарната помощ.

В първия ден на уъркшопа Център за приобщаващо образование направи въведение в политиката за международно развитие и помощта за развитие. Презентацията можете да видите тук приложена. След това беше дискутирана позицията на Платформата за това защо е важно България да бъде по-активна като донор на международната сцена. Г-н Румян Сечков, председател на Българската платформа за международно развитие със съжаление обясни, че стремежът на Платформата да активира българската външна политика по отношение на сътрудничеството за развитие и исканията отправени към МВнР, които датират от далечната 2009 са все още напълно актуални, тъй като нищо не се е променило на практика оттогава до днес.

Съветникът на Министъра на Външните Работи по въпросите на развитието, Даниел Стефанов потвърди ангажимента от страна на Министерството да бъде изготвена средносрочна стратегическа рамка за 3 години и план за действие, които да гарантират отпускане на помощ за развиващите се страни. Г-н Стефанов очерта основните приоритетни сектори, към които тази помощ ще бъде насочена: демократично развитие, образование, здравеопазване, развитие на местни общности. Беше поет ангажимент гражданските организации да бъдат активни участници в работната група към МВнР по въпросите на международното сътрудничество за развитие. Г-н Стефанов посочи като трудност липсата на капацитет на институционално ниво, който да бъде приложен в разработването и изпълнението на програма за сътрудничество за развитие. Г-н Васил Петков – нач. отдел международно сътрудничество за развитие заяви желание до края на тази година да бъдат одобрени поне два проекта по линия на донорската програма на страната ни.

През втората част на първия ден Зузана Сладкова от гражданското обединение за проследяване на помощта за развитие на страните от ЕС Aid Watch представи методологията за оценяване на помощта. Зузана обясни принципите за незачитане на част от помощта, като външен дълг, стипендии за студенти, помощ обвързана със закупуване на стоки от донора. От днес, вторник 26/06 можете да се запознаете и с най-новия доклад на Aid Watch за помощта през 2012 тук: http://aidwatch.concordeurope.org/ 

Втория ден беше посветен на споделяне на опит. Първо съветниците на посолствата на Чешката република, на Полша и на Словакия представиха пътя, който страните им са изминали при институционално изграждане, работа с граждански организации и трудностите срещнати при предоставяне на помощ за развитие. След това неправителствени организации от България накратко обобщиха своите изпълнени проекти в подкрепа на развиващи се общности. Особен интерес предизвика проектът на Училище за политика, което споделя наученото по време на прехода в България с Училището за политика в Тунис, като по този начин подпомага формирането на млади лидери след Арабската пролет.

Ива Бонева, директор на Център за приобщаващо образование обобщи, че е трудно да бъде дадена рецепта за най-успешен модел на развитие на донорска политика, но че България има възможност за вземе най-подходящото и да го приложи в своята политика и практика на сътрудничество за развитие в подкрепа на другите в нужда.

Архивна страница: devedu.eu