Глобалното образование е образование, което отваря ума и сърцето за взаимовръзките и приликите, които съществуват между хората и общностите по света. То дава на младите хора, от които зависи бъдещето, знанията, уменията и ценностите, които ще им помогнат да направят бъдещето на света справедливо и споделено.

– Съвет на Европа

Тази идея е в основата на работата на Българска платформа за международно развитие (БПМР) и осъществяваният за трета поредна година конкурс „Глобално училище“. Конкурсът се организира за първи път през 2015 г., която тогава е обявена за Европейска година на развитието.

В България, по темите на глобалното образование се работи от повече от петнадесет години. Българска платформа за международно развитие е една от няколкото организации, които работят активно за задълбочаване на разбирането и развиване на капацитета за осъществяване на глобално образование. Към платформата, вече повече от 8 години съществува работна група по глобално образование, където организации, работещи по темата, обединяват усилия за устойчивото въвеждане на темите на глобалното образование в българското училище.

Как изглежда едно глобално училище?

Глобалното училище не просто интегрира принципите на глобалното образование в своя живот, а го прави устойчиво и последователно. По тази причина това беше един от основните критерии, на които трябваше да отговарят кандидатствалите 55 училища.

Устойчивостта се изразява в доказана промяна на културата на училището, методите за работа с ученици и ценностите, които прозират в нея. Тази промяна трябваше да обхваща всички нива – уменията, знанията, нагласите на самите ученици, капацитета за работа с глобално образование на учителите и нивото на участие и въвличане на общността, от която училището е част. На тази група критерии трябваше да отговаря описания предходен опит на всяко училище.

Втората група критерии бе доста сходна с първата, но вече насочена към описана и планирана инициатива, която да бъде осъществена с помощта на наградния фонд за петимата победители в конкурса. Комисията оцени най-високо реалистично описани инициативи, които целят устойчива промяна и отговарят на принципите на глобалното образование, оригинални са и отново, обхващат учениците, учителите и общността около тях.

Жури, съставено от членовете на работната група по глобално образование към БПМР, изведе десет училища финалисти, които интегрират най-целенасочено принципите на глобалното образование в своята работа. Почетно жури в състав доц. д-р Михаил Околийски (офис на Световната здравна организация в България), Елена Златанова (УНИЦЕФ България), Коста Костов (МОН), Проф. д-р Силвия Николаева (СУ „Св. Климент Охридски“), Мая Гешева (директор на Национална финансово-стопанска гимназия) избра пет училища сред десетте финалисти, които да получат награден фонд в размер на 1000 лв. за осъществяването на планирана инициатива, свързана с глобалното образование.

С десетте училища финалисти и планираните от тях инициативи, може да се запознаете:

• СУ „Св.св. Кирил и Методий“, гр. Карнобат 
• Втора АЕГ ”Томас Джеферсън”, гр. София
• ПГ по туризъм „Петър Берон“, гр. Велико Търново
• СУ “Васил Левски”, гр. Карлово
• ДФСГ „Интелект“, гр. Плевен
• ЕГ „Иван Вазов“, гр. Пловдив
• НПТГ „Шандор Петьофи“, гр. Разград 
• 35 СУ „Добри Войников“, гр. София
• ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Ветрен 
• ПМГ „Проф. Емануил Иванов“, гр. Кюстендил

Групата по глобално образование в БПМР популяризира философията, принципите и методите на глобалното образование за формирането на активни глобални граждани сред децата и младите хора, като един от най-ефективните начини да се отговори на предизвикателствата на глобализацията днес. 

Конференцията се организира в рамките на проект „Граждански диалог за развитие”, който се реализира от Българска платформа за международно развитие (БПМР) с финансовата подкрепа на Европейската комисия във връзка с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в периода ноември 2017 – октомври 2018 г. Основна цел на проекта еда задълбочи познанието и разбирането на гражданското общество  за българската и европейската политики за сътрудничество за развитие и ролята на ЕС в изпълнението на Програмата на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие до 2030 г., както и българското участие в този процес.