Какво е Глобално образование

Глобалното образование е образование за взаимовръзките в света през познаване и разбиране на глобалните проблеми на човечеството и изграждане на ключови компетенции за решаването им, с цел формиране на активен и отговорен глобален гражданин.
– работна група преподаватели, Велико Търново, 16-18 октомври 2015

Глобалното образование по определение на Съвета на Европа, е образование, което отваря ума и сърцето за взаимовръзките и приликите, които съществуват между хората и общностите по света. То дава на младите хора, от които зависи бъдещето, знанията, уменията и ценностите, които ще им помогнат да направят бъдещето на света справедливо и споделено.

Глобалното образование поставя акцент върху изследване на взаимовръзките, които съществуват между държавите, между общностите, между хората в глобалната обществена среда, то се фокусира и върху развиване на умения на младите хора да действат съобразно знанията за тези взаимовръзки и върху ценностите на глобалния гражданин.

Източник: Лилия Кръстева, ЦПО

Значение на Глобалното Образование

– Взаимовръзки и взаимосвързаност в света
– Чувствителност и ангажираност към проблемите
– Изграждане на отговорен и активен глобален гражданин
– Критично мислене

Глобалната перспектива:

  • дискутира теми като взаимна зависимост, бедност и социална справедливост, идентичност и културно многообразие, разрешаване на конфликти, човешки права и отговорности, околна среда;
  • поставя акцент върху бъдещето и възможността, която всеки от нас има да променя и определя това бъдеще;
  • разглежда обществото и средата в тяхната цялост;
  • използва интерактивни методи на обучение, като екипна работа, ролеви игри, дискусии, за да развива умения за ефективно общуване и участие в глобалното общество;
  • изгражда умения за търсене на информация, разбиране, критично мислене;
  • утвърждава ценности като чувство на справедливост, толерантност, отговорност и позитивно, творческо отношение;

Източник: Лилия Кръстева, ЦПО; работна група преподаватели, Велико Търново, 16-18 октомври 2015

Европейска година за развитие

Европейска година за развитие

2015 е много важна година, която се случва веднъж на поколение. Тя цели повишаване на осведомеността за справяне с бедността в световен мащаб и извеждане на устойчивото развитие на преден план в глобалните дискусии.

Европейският съюз, заедно със своите държави членки, реши да посвети тази година на развитието под мотото „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“.

2015 е знакова година за международното сътрудничество за развитие, тъй като Целите на хилядолетието за развитие 2000-2015 г. достигнаха своята заключителна фаза. Въз основа на това светът прие нов курс на действие и развитие за периода след 2015 г.

На 25.09.2015 г. 193 страни-членки на ООН приеха план за по-добро бъдеще за всички с мотото “Край на бедността, битка с неравенството и несправедливостта, защита на нашата планета”. Новата рамка за премахване на бедността и за устойчиво развитие е известна като Цели за устойчиво развитие или Глобални цели за развитие.

Цели на Европейската година за развитие

  • Да информира европейските граждани за резултатите, които ЕС, действайки заедно с държавите членки, е постигнал като глобален фактор и които ще продължава да постига по отношение на международното развитие.
  • Да насърчи пряко участие, критично мислене и активен интерес от страна на гражданите на ЕС и заинтересованите страни по отношение на сътрудничеството за развитие, включително формулирането и прилагането на политика.
  • Да повиши осведомеността относно ползите от европейското сътрудничество за развитие, както и да насърчи в гражданите на Европа и развиващите се страни чувство на съвместна отговорност, солидарност и възможности в един променящ се и все по-взаимозависим свят.

Допълнителна информация:

Източник: Глобално образование – ръководство за учителя, Европейска година за развитие, БПМР

Връзка с целите за устойчиво развитие

Целите за устойчиво развитие бяха приети на заседание на ООН на 25 септември 2015 г. и служат като отправна точка за действие на международната общност и на националните правителства през следващите 15 години. Като страна – член на ООН, България е съпричастна към изпълнението на договорените цели, включително и за популяризиране на техните принципи, чрез предоставяне на възможност за прилагане на образователни подходи, свързани с темата за устойчиво развитие в училищата.

Ресурси:

История

В началото на 20 в. в страните от Западна Европа се формира нова идея за училищното образование, която засяга темата за международното разбирателство, започват да се дискутират и други актуални проблеми, оставали встрани от учебната програма на формалното образование – устойчиво развитие, човешки права, мир и разрешаване на конфликти. Общото между всички тях е актуалността на темите, това, че те следват развитието и интереса на обществото, а така също и новите подходи, за представяне на знанието, с акцент върху изграждането на ценности и формирането на умения. Движещите сили в този процес са, от една страна гражданският сектор, който работи в тези области, а от друга самите учители, които се стремят да отговорят на обществените нагласи и да предоставят адекватен тип знание, умения и ценности (Хикс, 2008)3 . Тези нови теми в образованието в отговор на активните процеси на глобализация биват обединени от нова цел – изучаване и осмисляне на взаимовръзките между хора, общности и държави и все по-често са наричани с общ термин Глобално образование.

Хикс, Дейвид. 2008. Различни погледи, произход на Глобалното образование. Обединеното Кралство: представяне на Конференцията по Образование за устойчиво развитие.

Включване в учебния процес

Целта е интересът на младите хора да бъде насочен към изучаване на предизвикателствата, с които се сблъскват други общности по света, както и те да започнат да мислят в контекста на глобалното общество, от което са част. Интегрирането на глобални теми в утвърдения учебен материал може да бъде оставено изцяло на избора на учителя.

Принципите на глобално образование са централни и отличителни спрямо традиционния подход, който учителят има в рамките на учебната програма. Не е необходимо те да присъстват обособено в отделен предмет при обучението на учениците, за да бъдат учениците наистина приобщени към знанията и уменията, които Глобалното образование насърчава, въпреки, че именно при такова обособяване в учебната програма, резултатите биха били най-добри.

Форми на включване:

Интегриране при преподаването на предмети от утвърдената учебна програма

Основните теми и характеристики на Глобалното образование, биха могли да бъдат интегрирани при преподаването на предмети от утвърдената учебна програма. По този начин, без да се товари допълнително учебният материал, би могла да се удовлетвори необходимостта обучението в училище да отговаря на променящата се социална, културна, икономическа реалност, да помага на учениците да бъдат активни граждани в съвременното глобално общество. Разбира се, необходима е предварителна подготовка за включване на тема, която е част от Глобалното образование в даден урок, както е нужно и време от учебния час, за да може темата да бъде разгледана и упражнена от учениците.

Обособяване на отделен предмет, под формата на СИП, ЗИП, или клуб

Алтернативно, учителите биха могли да преценят, че този тип образование с темите, които дискутира, уменията, които създава и ценностите, които възпитава, представлява необходим елемент от образованието на учениците. Тогава училището би могло да обособи отделен предмет, под формата на СИП, ЗИП, или клуб, в който заинтересованите ученици редовно и систематизирано да се занимават с актуални глобални проблеми. Разработени теми и материали на български език вече не липсват. В този конкретен случай съществуват различни начини, чрез които учениците да бъдат въведени в глобалната тематика по забавен и интересен за тях начин.

Проектно-базирано обучение

Учениците работят по конкретен проект, като се срещат периодично, за да планират и след това да изпълняват отделните задачи по проекта. Друг алтернативен начин е партньорството между училища от различни държави, или дори от различни общности в страната. В този случай учениците обикновено работят онлайн и споделят със своите връстници от училището партньор, като в основата на това партньорство стои не просто опознаването на една култура от друга, защото това би представлявало ограничение, а именно общуването между културите, умение, което е основно в днешния отворен свят.

Представяне на глобалната перспектива

Вместо работа по конкретна задача, която допълва учебния материал, учителят би могъл да разгледа съответната тема от учебния план, като поставя и въпроси, които преминават границата на конкретното място или време и така се опитва да направи връзка с друга общност по света, с бъдещето или пък се опитва да засегне даден проблем от гледната точка на отговорността, която ние имаме като граждани.

Източник: Лилия Кръстева, ЦПО